Велико Търново стана сцена за среща с българския писател Момчил Николов, който представи своя тритомния роман „Чекмо“ в рамките на инициативата „Близък прочит“. Тази литературна среща, организирана от Александър Христов и Северина Плачкова, събра любители на словото, които имаха възможността да се запознаят с главния герой и задълбочено да разгледат темите, залегнали в книгата.

Велико Търново стана сцена за среща с българския писател Момчил Николов, който представи своя тритомния роман „Чекмо“ в рамките на инициативата „Близък прочит“. Тази литературна среща, организирана от Александър Христов и Северина Плачкова, събра любители на словото, които имаха възможността да се запознаят с главния герой и задълбочено да разгледат темите, залегнали в книгата.

Момчил Николов сподели, че идеята за създаването на „Чекмо“ е възникнала от желанието да разкаже история, която да обхване по-голям обем, затова първоначално е бил замислен като един том. Въпреки това, по-късно романът се разраснал в тритомна форма. Той разказа, че значителна част от повествованието е базирана на реални случки, докато други са измислени, за да подсилят драматургията и посланията. Прототип на главния герой Йонко, който носи прякора Чекмо, е човек, за когото писателят научава след като вече е завършил първата книга.

Важна част от представянето беше и обсъждането на корицата на трите части, която е украсена с нарисуван флипер. Художникът Дамян Дамянов е вплел в изображението символи, отразяващи ключови моменти от историята на героя. Николов разказа и за избора да няма разделени глави в романа, като подчерта, че това е умишлено решение, което допринася за по-естественото протичане на разказа.

Авторът разкри, че „Чекмо“ разказва за края на комунизма в България и за периода на прехода, като използва характерния за онова време език. Той говори за свободата и изборите, които са били част от съдбата на поколения, и за това как образът на Чекмо се превръща в поколенчески герой, символизиращ промяната. В края на историята, събитията се развиват в последния ден на миналия хилядолетие, което придава особена тежест и символика на разказа.

„Близък прочит“ е формат, който вече е срещал автори като Николай Терзийски, Иван Станков, Ина Иванова, Камелия Панайотова, Данила Райчева и Невена Дишлиева-Кръстева. Освен литературните срещи, инициативата включва и фестивал за съвременна българска поезия, наречен „Отблизо“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.